Всички, които се занимават професионално с деца със зрителни и съпъдстващи нарушения знаят,че все по-често имат случаи на деца с така нар. СИД или сензорно интегративна дизфункция.Поради честите въпроси от страна на родители,които вероятно се зблъскват за първи път с тази диагноза, реших да дам малко повече информация по този проблем.

Какво представлява сензорната интеграция /СИ/
Това е способността да се възприема информация посредством сетивата / докосване, движение, вкус, обоняние, зрение и слух /, да се свързва с вече наличната информация - памет и знания, съхранявани в мозъка и възпроизвеждането на осмислен отговор.

Основни видове сензорни дизфункции
Сензорно интегративната дизфункция /СИД/ е блокиране и неправилно разпределение и препредаване на сензорната информация в мозъка, при което определени участъци от мозъка не са в състояние да получат онази информация, от която имат нужда, за да функционират нормално.
Съществуват няколко вида нарушение в преработката на сензорната информация. Всеки от тях води до различен вид поведенчески и сензорни модели. Eто и най- разпространените поведенчески модела:
1. Деца избягващи сензорен стимул - някои деца с нарушение в преработката на сензорната информация имат свръхотговори към усещанията. Тяхната нервна система възприема прекалено лесно и интензивно. Поради това те се чувстват като че ли са "бомбандирани" от информация. Ето защо тези деца често имат отбягващ или борбен отговор на стимулите. Това състояние се нарича сензорна защита. Такива деца се опитват да избягват или намалят усещанията - избягват да бъдат докосвани или имат предпочитания към определени материи за дрехи. Тези деца може да:
- Отговарят на докосване с агресия или отдръпване;
- Да се страхуват от движение или височини,или да им става лошо от това;
- Да са много внимателни или да нямат желание да рискуват или пробват нови неща;
- Да се чувстват дизкомфортно в шумна или претоварена обстановка;
- Да са придирчиви към храни и/или да са свръхчувствителни към миризмите на храната.
Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна свръхреакция.
2. Деца търсещи сензорен стимул - нервната система на тези деца не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. В резултат на това те се нуждаят от сензорна стимулация.Те може да търсят непрестанно стимулация или по-интензивен или продължителен сензорен опит,като например продължително ходене или участие в екстремни дейности. Ето описание на поведението на тези деца:
- Хиперактивност;
- Не обръщане внимание на докосване, на болка, или пипат околните често или грубо / което се възприема като агресивно поведение /;
- Участие в опасни дейности /катерене на високо /;
- Радват се на звукове, които са прекалено силни.
Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна хипореактивност.
3. Проблеми с моторните умения - други деца с проблеми в преработката на сензорната информация имат проблеми в планирането и извършването на нови действия. Основно имат трудности с формирането на цел или идея или развитието на нови моторни умения. Често тези деца са тромави, непохватни. Те може да имат:
- Лоша фина моторика / писане /;
- Лоша груба моторика /ритане,хвърляне на топка /;
- Трудности с имитацията на движенията;
- Трудности с балансирането, координирането на движенията и билатералната координация;
- Предпочитания към познати дейности или игри / например подреждане на играчките /;
- Предпочитания към спокойни игри / гледане на телевизия, четене на книги, игра на компютър /.
Тези деца лесно се фрустрират и изглеждат манипулативни и контролиращи. Някои компенсират, като свръхвербализират, или предпочитат да измислени игри пред реалния живот. Също така се опитват да прикрият проблемите си с моторното планиране като се превръщат в " училищния клоун "или чрез избягване на нови групови дейности.
Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорно обусловена дизпраксия.

Терапията на децата със сензорно-интегративна дизфункция накратко представлява стимулиране на сетивата и предизвикване на адаптивен отговор.Това включва тактилна и вестибуларна стимулация и се счита за пряка интервенция, която може да подобри функционирането на нервната система.

За родителите: Дори и да разпознаете своето дете в някои от горе посочените състояния, никога не поставяйте сами диагноза и не предприемайте терапия преди детето ви да е диагностицирано от специалист. Такава диагностика и поставянето на каквато и да е диагноза може да направи единствено и само детски психиатър.