Могат ли незрящите да бъдат родители? Могат ли да отгледат и възпитат деца? Вероятно много хора си задават тези и още много подобни въпроси.
От разговорите, които съм водила с невиждащи майки и от своя личен опит, мога да твърдя, че незрящите могат да бъдат пълноценни родители. С това не казвам, че няма трудности, но трудностите са за това, за да се преодоляват. Променя се подхода и се търсят други възможности. Когато зрението го няма, се включват другите сетива и пак се постига желания ефект.
Зная, че техните трудности вълнуват всички родители без зрение, затова ще се спра на някои аспекти, свързани с отглеждането и възпитанието на деца от незрящи родители. Не е възможно в една само статия да се обхванат всички гледни точки и да се засегнат всички проблеми, но се надявам да отговоря донякъде на въпросите, които вълнуват незрящите.
Аз също съм без зрение и съм майка на две вече пораснали деца и като споделя своя опит, се надявам да бъда с нещо полезна.
Всеки човек, който е решил, че може да бъде родител, трябва да направи така, че да бъде пълноценен във всяко отношение. Да отгледаш и възпиташ дете и то да израсне като добър и достоен човек е наистина твърде сериозна и отговорна задача. Трябва да си готов да поемеш всички следващи от това рискове. Най-важното е да имаш в сърцето си голяма любов. Да си готов за безсънните нощи. Да посрещнеш с умение и компетентност трудностите при възрастовите промени на децата. За това е необходимо двамата родители да обсъдят и преценят всички „за“ и „против“. Както, когато човек иска да си купи компютър преценява според финансовите средства, с които разполага каква конфигурация може да си позволи, така и незрящите трябва да решат според даденостите, които имат какво ще правят и как ще се справят с трудностите. Трудно е да се отгледа мъничкото, скъпо същество. Нужни са горещо, любящо сърце и силна воля. Те са сигурна предпоставка за преодоляване на трудностите.
На първо място незрящият човек трябва да умее да се справя с ежедневните дейности – да се самообслужва, да готви, да чисти дома, да се придвижва самостоятелно в малкото и голямото пространство и всичко останало, което е необходимо в едно домакинство. Препоръчително е двамата съпрузи да се консултират с лекар дали има опасност от наследяване на тяхното очно заболяване. Добра предпоставка е ако имат подкрепяща среда. Например техни родители или други близки, на които да разчитат при нужда. При всяка възраст на децата проблемите, които срещат незрящите родители са различни.
Когато за първи път поех в ръце мъничкото, крехко телце на моята дъщеря, ми се струваше, че ако помръдна ръчичката или краченцето й ще ги навехна или счупя. Много се страхувах, но постепенно преодолях този страх и до един месец започнах да се грижа добре за детето. Разбира се по-трудно ми беше с голямото дете и допуснах помощта на майка ми, но когато дойде второто, реших, че трябва да се справя съвсем сама.
Докато детето е бебе, най-удобно за невиждащата майка е всички негови дрешки да са бели. По-красиво е малкото дете в бяло и по-лесно се поддържа чистотата на дрешките, в частност прането. Това пък предполага еднообразие и за това трябва да се намери решение и с разноцветните дрехи. Това е важно както при прането да не се боядисат дрешките една от друга, така и при обличането да се съчетават цветовете хармонично. За тази цел дрешките на детето се сортират и подреждат по цветове в торбички или специални преградки на шкафа.
Труден момент при отглеждане на бебето е неговото хранене. Майките ще се облекчат, ако използват комплект от шишенца за хранене с различна големина. По-трудно е когато детето не приема биберон и е наложително да се използва лъжичка. Ако детето е на възраст, непозволяваща му да седи, се поставя в легнало положение. Едната ръка се поставя до устичката му, а с другата се държи лъжичката. Това спомага за правилното насочване на лъжичката. Ако то е по-голямо и може да седи, тогава е най-добре при хранене майката да го държи в скута си. Така се ограничават движенията на ръчичките и се изключва опасността от разливане на лъжичката.
Когато детето проходи и трябва да се извежда на разходка, добре е това да става в сравнително малки, добре познати на майката пространства, където няма опасност за детето. То да се приучи да не се отдалечава от майката, да е винаги край нея.
Спомням си, когато излизахме на разходки, детето играеше близо до мен, периодично идваше без да го викам, докосваше ме с ръчичка и продължаваше играта си. Новите технологии предлагат устройства с красив дизайн, които се закачват на дрешките на детето и се управляват с дистанционно. Те издават звук, от който родителите лесно се ориентират за местоположението на малкото същество.
Пътят до детската градина и до поликлиниката да е много добре познат на майката, а зрението на детето ще ги предпази от нежелани срещи с дървета, изкопи, отворени шахти и др. Да се разчита на неговия инстинкт за самосъхранение и умело да се насочва вниманието му.
Децата на незрящите родители незабелязано свикват с това, че те не виждат и по-късно, когато го осъзнаят, те не се травмират.
Когато наближи времето за подготовка на детето за първи клас и то трябва да научи буквите и цифрите, тогава на помощ идват пластмасовите букви и цифри, които могат да се закупят от магазинната мрежа. За целта е необходимо да се закупят няколко комплекта, за да може лесно да се редят думички и изречения.
Когато децата станат вече ученици идва за първи път болезненото осъзнаване за липсата на зрение у техните родители. Някои от съучениците им, вярвайки, че ще ги засегнат при скарване, за да си отмъстят за нещо им го напомнят често пъти грубо. Тогава в начина, по който детето реагира, в начина, по който понася „обидата“, резонират обичта и уважението към родителите. Децата трябва да са подготвени предварително, за да не може това да ги нарани. При такива ситуации родителят ще разбере дали е успял да бъде пълноценен и какъв авторитет е изградил пред детето си.
Поведението на невиждащия човек трябва да бъде достойно за уважение, да не се срамува от слепотата си , но и да не я използва, за да получи съчувствие и съжаление от другите. Само така ще заслужи уважението на познатите, а най-вече на децата си. Тогава липсата на зрение няма да дава повод за болка и срам у децата. Спомням си веднъж, когато приготвях сладкиши за рождения ден на дъщеря ми, тя ми каза: “Майко искам да направиш много хубави сладкиши. Да видят другите деца, че моята майка макар да не вижда, прави по-хубави сладкиши от техните майки.” Почувствах колко ме обича детето и колко иска да се гордее с мен. Нека не забравяме, че както родителите биха искали да се гордеят с децата си, така и те биха искали да се гордеят с родителите си.
В ежедневното сътрудничество между родители и деца по-лесно се изграждат много близки приятелски взаимоотношения, които помагат на родителите да следят от близо тяхното развитие, да познават приятелите им и да ги насочват правилно. Особено в тинейджърската възраст, когато се променя характера и физиката им твърде бурно. Изискват се умения за определяне на точните граници на строгост и близост. Това става с естествено поведение и личен пример.
Между родители и деца да се развиват взаимоотношения на взаимопомощ. Да не се превръщат децата в слуги на незрящите си родители. Те трябва да имат лично време и личен свободен живот. Да не забравяме, че те са самостоятелни личности, от които не бива да искаме да запълнят нашата липса на зрение. Да знаят, че сме ги родили и отгледали с много любов и им даваме правото да поемат по своя път. Когато свързващото звено е любовта, тогава всичко се нарежда лесно.
Както писах в началото не е възможно тук да разгледам всички аспекти на отглеждането, възпитанието и взаимоотношенията между незрящите родители и техните деца, но се надявам да съм помогнала за изясняването и решаването на някои проблеми.

Автор: Стефка Стойчева – експерт в НЦРС