Груповата психотерапия представлява процес на психологично въздействие с вербални и невербални техники, при които терапевтът използва възникващите предимно емоционални интеракции в малката, специално организирана група от подходящи пациенти, с цел да се намали техния сомато-вегетативен дискомфорт и да се подобри психо-социалното им функциониране.
Груповата психотерапия се разглежда като важен фактор за индивидуализация и социализация на децата с множество увреждания.
Целта на груповата психотерапия е облекчаване на състянието и съдзаване на поведенчески възможности у пациентите да се справят с потребностите си, както и преодоляване на патогенните личностови и поведенчески стереотипи.
В груповата психотерапия децата имат възможността за придобиване на нови знания, умения и поведенчески навици.
Групата се оформя въз основа на възникващите в нея групови норми, които могат да отразяват нормите на обществото, от една страна, а от друга страна – могат да се създават нови, специфични за групата норми, отговарящи на нейните цели.
Важно е форматът на създадената група да бъде от 5-8 до 10-12 деца, а груповите сесии да се провеждат 2-3 пъти седмично.
В началния стадий на груповата психотерапия от съществено значение е да се определят потребностите и способностите на децата с множество увреждания, след което е необходимо:
• -Задаване на насока на психотерапевтичната работа, т.е. да се работи по предварително изготвена програма
• -Създаване на система от вътрегрупови правила и норми, която да бъде спазвана от всички деца в групата, с цел формиране на усещане за равнопоставеност
• -Обезпечаване на последователен подход, т.е. остават с усещане за загуба на собствената си значимост при промяна на вида на дейността или ролята, която трябва да изпълняват.
• -Необходимо е поставяне на адекватни за възрастта и способностите на децата с множество увреждания задачи, за постигане на поставените в началото на всяка терапевтична групова сесия цели. Важно е да се отбележи, че като ”цел” се разглежда желания краен резултат, а под “задача” се има предвид начинът за постигането на поставената цел.
При формулиране на задачите е от съществено значение спазването на следните принципи:
1. -Реалистичност – достижимост на поставените задачи, като е необходимо те да не бъдат нито прекалено елементарни, нито прекалено трудни за децата участващи в групата.
2. -Уместност (адекватност) – т.е. ориентираност на задачите към участващите в групата деца в посока към затвърждаване на позитивни поведенчески навици, както и към формиране на нови, по-адекватни модели на социално поведение.
3. -Позитивност – реализирането на поставените задачи трябва да принася видима полза на децата , т.е. задачите да бъдат поставяни по такъв начин, че да бъде обезпечен положителен резултат от тях, а не да обучава на това “какво не бива да се прави”.
4. -Конкретност – от задачата трябва да става ясно какво да бъде постигнато, за какъв период от време и при какви условия.
5. -Нагледност – всяка задача да бъде свързана с такива поведенчески прояви, които могат да бъдат наблюдавани, както и указване на модела на извършването й.
Съобразно специфичните особености на децата с множество увреждания е необходимо да се има предвид, че всяко дете има собствен темп на възприемане и научаване.
При тези децата , както и при децата без двигателен дефицит, основното средство за самоизразяване е играта, която трябва да бъде използвана максимално. Използвайки игрови персонажи или предмети, децата проектират върху тях своите чувства и представи, което им създава усещане за по-голяма безопасност при споделяне на емоционално наситени проблеми. Двигателната и символна експресия са много важни за понижаване на тревожността, тъй като способстват за усещане на психически и физически комфорт.
Подходящи групови психотерапии са:
• -Игрова психотерапия (психодрама, арттерапия, музикотерапия)
• -Динамична терапия
• -Синкретична терапия (съвкупност от соматотерапия, психотерапия и социотерапия)
• -Поведенческа терапия
• -Рационална терапия
• -Разговорна терапия
• -Групи за родители за оказване на взаимопомощ
Също така може да се използват техники на дискусионните групи и групови занимания и игри, и не на последно място създаване на клубове по интереси.
Музикотерапия – това е невербална комуникация за себеизразяване. Целта й е проследяване на компонентите на музиката, с които въздейства при терапевтичната работа. Тя е стимул, средство за емоционално себеизразяване. Пациентът има възможност да изрази емоциите си и да използва музиката като експресивен канал, чрез който да се изрази. Друга цел на този вид терапия е ползването на музиката и бихевиоралните методи в опит да се измени социалното поведение на деца с интелектуален дефицит чрез музикални дейности. По време на сесиите поведението на децата се наблюдава и записва.
За детето музиката е стимулиращ и утешаващ език. Терапията, ползвана правилно може да помогне на децата като ги освободи от емоционалната или интелектуална дисфункция, да спомогне да се почувстват значими. Следователно основната роля на музикотерапията е стимулираща и подкрепяща.
Техники:
 -музикална психодрама, чрез която цели приказки се изграждат от музикални образи.
 -Музикотерапия и тяло – чрез движение на тялото се правят импровизации на емоциите.
Психодраматичният метод позволява усвояване на по-адекватни социални умения и навици чрез ролеви игри.
Посредством ролеви игри се постига вникване в несъзнаваните проблеми, свързани със социалните взаимоотношения. Включването в различни дейности се осъществява и по време на ролеви игри, което дава възможност за повишаване на ефективността на терапията при децата.
Ролевата игра представлява способ за обогатяване на личния опит на децата посредством преживяването на неочаквана ситуация, в която се предлага влизане в определена социална позиция (роля). За постигане на максимална полза от ролевата игра, ситуациите трябва да бъдат колкото се може по-близки до реалността. Задачата на участващите деца е да пресъздадат реални поведенчески модели.
Предимства на ролевата игра и психодраматичния метод:
 -Обучение чрез действие и активност – тъй като това е един от най-ефективните начини за научаване и придобиване на нов социален опит. Собствените преживявания се запомнят по-ярко и се съхраняват в продължение на дълго време.
 -Доставяне на удоволствие – ролевата игра предлага приятен начин за усвояване на нови знания, умения и навици.
 -Подобряване разбирането за това как се чувстват другите хора в различни ситуации, което представлява мощен инструмент за обучение, тъй като способства за развитие на умения за оценяване причините за поведението на другите хора, което трудно би могло да бъде постигнато по друг начин.
 -Безопасни условия – ролевата игра предоставя на децата шанс да усвоят или закрепят разнообразни модели на социално поведение.
 -Развива спонтанност и креативност.
Груповата психотерапия позволява на децата с различни двигателни и сензорни проблеми, както и проблеми в развитието да преодолеят затрудненията в общуването с връстниците си, да се научат да разпознават своите емоционални преживявания, да формират и развият способност за емпатия, както и да изградят нови поведенчески стратегии.