Потребителски вход
Кога да започнем да учим незрящото дете да се справя с ежедневните дейности
Много пъти в работата ми като педагог при мен са идвали родители с този въпрос. Записвайки детето си в специалното училище или в общообразователното, родителят в повечето случаи го обгрижва и свърхпротектира. Несъзнателно, а в някои случаи от страх да не се нарани, той извършва вместо него различни ежедневни дейности, като обличане, подреждане на дрехите, дори къпане и миене на зъбите. В някои случаи забързаното ежедневие и страхът да не закъснеем за час, за работа, за личния лекар провокира в още по-голяма степен подобни желания. Като дългогодишен педагог, аз ви съветвам да планирате времето си по-внимателно, така че да не лишавате детето си от възможността да изпълнява само дейности, които неговите връстници вече отдавна умеят. Само многократните повторения могат да му помогнат да се научи да се облича само, да си мие зъбите без ваша помощ, да се къпе и да се самообслужва. Единичните опити да се обуе само например няма да доведат до желания резултат – усвояване на това елементарно умение. Не трябва да се разчита само на учителите- независимо дали те са в специалното училище или в общообразователното да го научат, защото едностранното въздействие не носи дълготраен резултат. В специалното училище има разработени програми по дисциплините Полезни умения, Ориентиране и мобилност и други, в които са посочени дейностите, които детето, а в по-късна възраст-ученикът, трябва да е в състояние да изпълнява самостоятелно. Те са одобрени от Министерството на образованието и са аналогични на Държавните Образователни Изисквания- ДОИ за академичните дисциплини, които са задължителния минимум за деца в норма. За децата с допълнителен проблем, освен зрителния, също има разработени програми и те в съответствие със своите възможности трябва да умеят да изпълняват определени дейности, свързани със самообслужването. Правилният подход е да се обсъдят възможностите и потребностите на всеки зрително затруднен ученик и да има сътрудничество между родителя, учителя и детето. Този условен "триъгълник" на взаимодействие е в съответствие с най-новите тенденции в обучението и рехабилитацията на децата със специални образователни потребности и вече е дал и продължава да дава добри резултати в редица водещи в областта на обучението на деца с нарушено зрение страни. Когато родителят искрено сподели със специалния педагог проблемите, които изникват в ежедневието на детето, то тогава ще може да се разработи програма, която да отговаря на индивидуалните нужди на всяко едно дете. Защото в един случай е проблем да си обуе обувките, в друг- да си измие ръцете например.
Много пъти са ме питали Полезните умения оценяват ли се, учебен предмет ли са и дали са задължителни. Полезните умения са точно толкова важни, колкото и математиката и литературата и българския език, ако не и по-важни, защото след време пълното и реално интегриране на едно дете с такъв сериозен сензорен дефицит като зрителния, ще е невъзможно, ако то не е в състояние да извършва тези елементарни дейности. Така че- отговорът ми е – колкото по-рано започнете да учите своето дете да се самообслужва, да ви помага в домакинската работа, да се придвижва самостоятелно, толкова по-успешно ще бъде неговото интегриране и реализиране в бъдеще.
- Влезте, за да пращате коментари.