В общественото съзнание съществува митът за свръх способностите или "шестото чувство" при хората с нарушено зрение. Точно толкова погрешно е и схващането, че при слепите слухът и тактилността са на едно по-високо ниво на развитие отколкото при останалите хора. Тези митове водят до сериозни проблеми както в общуването с детето с нарушено зрение на чисто семейно ниво, така и при работа с него извън семейството. Много от учителите в общообразователните училища не знаят, че всеки запазен сензор не може да се развие сам. Важно е колкото се може повече хора – и специалисти и обществото като цяло да не приема развитието на останалите запазени сензори като компенсаторен механизъм, развиващ се без външно специализирано въздействие. И слухът, и тактилността – способността за различаване на форми, текстури и релеф, се развиват с помощта на специфични методи, обучителни материали. Периодът на развитие на тези анализатори- слух и тактилност, е продължителен и за да бъде успешен е необходимо да се спазва последователност и настойчивост. Погрешния подход или липсата на всякакви целенасочени действия за развитие на тези анализатори води до погрешно и деформирано възприемане на околната действителност. Това от своя страна води до редица други проблеми, подобно на "ефекта на доминото", свързани с ориентирането в малкото и голямото пространство, трудности при брайловото ограмотяване и особено големи пречки при формирането на ежедневни битови умения. Нашият съвет е навреме да се обърнете към специалисти, които познават добре методиките на работа с деца с нарушено зрение. Допуснете в дома си специалистите по ранно въздействие, които ще ви запознаят с основните методи за работа в тази критично важна възраст за вашето дете. Ако детето е загубило зрение или зрението му силно е намаляло в по-късен етап, потърсете квалифицирана помощ навреме, за да постигнете максимална степен на компенсация на този тежък сензорен дефицит.