Един от големите проблеми, който се проява в хода на развитието при децата с нарушено зрение е самостоятелното придвижване. От особено значение е от най-ранна възраст да започне работа по преодоляване на страха от пространството. Най-напред родителят следва да преодолее страха, от това, че детето може да се удари или спъне. Формирането на уменията за придвижване, спазвайки техниките за безопасност е дълъг процес, който изисква непрекъснати упражнения. Крайно нежелателно и възпрепятстващо развитието на тези умения е родителската свръх протекция и нежеланието да се приеме факта, че детето им трябва да се научи да се движи само. Стремежът на родителите и близките да осигурят безопасна среда е похвален, но в реалния живот има редица препятствия, които изискват пренасяне на опит от една ситуация в друга, поради непредсказуемостта на слабо адаптираната околна среда в големите градове. По тази причина от особено значение за добрата ориентация в голямото и малкото пространство е формирането на умения за откриване и преодоляване на препятствия и превръщането им в своеобразни ориентири. В същото време не трябва да се пропуска фактът, че тези препятствия и ориентири може да имат временен характер и не трябва да се разчита на тях априори. Много често при обучението за зрително затруднените деца по ориентиране и мобилност се допуска често грешката да се разучават конкретни маршрути, овладяването, на които дава погрешна представа за добра ориентираност. Динамиката в промените на околната среда налагат способност за бързо адаптиране към промените и не позволяват да се свиква с дадено трасе, като се приема, че то е непроменливо. Никой не би могъл да гарантира сто процентова безопасна околна среда. Непрекъснато се ремонтират улици, променят се настилки и пътни маркировки, уличната сигнализация може да е аварирала и в такива случаи човекът с нарушено зрение трябва да знае как да се справи с възникналата ситуация. Способността да се вземат решения на момента обаче, се формира далеч преди да започне самостоятелното придвижване. Усвоените в ранното детство техники за безопасно обследване на непознати пространства са от решаващо значение за по-късните етапи от развитието, когато вече може да се пристъпи към работа с бял бастун и разучаване на различни техники за неговото ползване. Не може да се говори за добра ориентираност в пространството, ако не се работи последователно и дългосрочно за слухово различаване и разпознаване на движещи се и неподвижни обекти и предмети от околността. При всяко положение целенасочената и дългогодишна работа дава резултати и не бихме могли да говорим за самостоятелен и независим живот, ако не са развити тези умения.