Вече повече от двеста години брайловото писмо е единствен и уникален начин за четене и писане на слепите хора. Възможността чрез брайловия код да бъде записано всичко, което е свързвано с писмеността въобще, дава по-голяма възможност на слепите хора за достъп до писмени материали. Подготовката за брайлово ограмотяване трябва да започне от най-ранна възраст, с развитие на тактилността, като единствено средство за възприемане на брайловото писмо.

В общественото съзнание съществува митът за свръх способностите или "шестото чувство" при хората с нарушено зрение. Точно толкова погрешно е и схващането, че при слепите слухът и тактилността са на едно по-високо ниво на развитие отколкото при останалите хора. Тези митове водят до сериозни проблеми както в общуването с детето с нарушено зрение на чисто семейно ниво, така и при работа с него извън семейството. Много от учителите в общообразователните училища не знаят, че всеки запазен сензор не може да се развие сам.

Мога ли да бъда терапевт на моето дете? Този въпрос си задават всички родители, когато се сблъскват с проблеми в развитието на детето си. Това е въпрос, който занимава с не по-малка сила и хората, професионално свързани с увредените деца. И ето - от самото начало виждаме, че преодоляването на трудностите в развитието, наречено терапия, има две еднакво значими страни: Родители и Терапевти.

Много пъти в работата ми като педагог при мен са идвали родители с този въпрос. Записвайки детето си в специалното училище или в общообразователното, родителят в повечето случаи го обгрижва и свърхпротектира. Несъзнателно, а в някои случаи от страх да не се нарани, той извършва вместо него различни ежедневни дейности, като обличане, подреждане на дрехите, дори къпане и миене на зъбите. В някои случаи забързаното ежедневие и страхът да не закъснеем за час, за работа, за личния лекар провокира в още по-голяма степен подобни желания.