Шукран Исмаил е родена в село Върбен, община Кирково. От три години тя живее и работи в Кърджали заедно със своето семейство. Дванадесет години Шукран е била председател на контролния съвет на регионалната организация на слепите, а от месец април тази година е председател на Регионалната съюзна организация на слепите в Кърджали. Завършва курс по психология към Варненския свободен университет. Днес тя е ръководител на изнесени офиси в област Кърджали по европроекта „Създаване на център за подкрепа и целева ориентация на хора със зрителни увреждания с изнесени офиси”.

Превратният момент
Шукран се ражда здраво и жизнено дете. Пее, смее се и тича заедно с всички. В един зимен ден група младежи са на екскурзия в Сливен. Всичко е бяло, снежни топки летят из въздуха и смехът е навсякъде. И една от снежните топки предопределя съдбата на Шукран за цял живот. Настъпва превратният момент в живота й – тя е едва осемнадесетгодишна. Отлепва се ретината на окото й. Следва дълго лечение, но впоследствие загубва зрението си изцяло. От този момент животът я изправя пред хиляди изпитания, през които младата девойка трябва да мине. Но съдбата й отнема едно, за да я дари с друго. Шукран среща мъжа на живота си – Билгин, здрав и умен млад човек. Омъжва се. И се ражда дъщеричката им – Дуйгу /името й значи чувство, страст/. Днес дъщеря й е вече тийнейджърка, на тринадесет години.

Майка, съпруга, приятелка
Редът в дома й е безупречен. Всяка сутрин Шукран тръгва за работа и едва след 18 ч. отново може да се посвети на семейството си. Всичко в дома им блести, всяко нещо е на мястото си, а Шукран толкова бързо се движи, че забравяш, че има проблем. Сръчна домакиня – пере, глади, дори зимата сама зарежда печката с дърва. Като момиче тя прекарва над книгите с часове. Когато загубва зрението си, се оказва в свят без книги. Днес обаче в дома й я сварваме със слушалките – слуша говорящата програма на Брайл и така отново чете, дори и с чужди очи.

Шукран е заобиколена с приятели. Не се затваря във вътрешния си свят. Приятели й са и зрящи, и незрящи хора.
"Мама е най-добрата майка, въпреки че е незряща. Научила ме е на любов към Бога, а който вярва в Бог, знае как да общува с незрящите хора", споделя Дуйгу. Тя е много благодарна на майка си за вечната усмивка и за оптимизма, който придава и на нея.

Уменията, които й дава тъмнината
Незрящият човек е много по-отговорен и много по-внимателен. На това те учи тъмнината. Трябва да организираш времето и простанството и хората покрай себе си. Свидетел съм колко много зрящи хора не могат да се справят със задачите и предизвикателствата, а аз мога. И го правя успешно. Един незрящ човек може да научи зрящите на дух, на оптимизъм, на това, че ако мечтаеш, ако се стремиш към нещо, можеш да го постигнеш, можеш да си щастлив. Когато си в тъмнината, започваш да виждаш със сърцето си. Най-много ме боли, когато родители пред децата си кажат за някого, че е сляп. Сляп е не този, който е незрящ, а този, който гледа, а не вижда.

Мечтата
Аз съм много щастлив човек, казва Шукран. Като моя съпруг втори няма. Семейството ми дава щастие, а работата ми осмисля живота. Всичко, което съм искала, го имам. Сега мечтая дъщеря ми да се изучи. А в служебен план – да направя максималното за незрящите хора в Кърджали, ще работя за тях, ако трябва и денонощно.

Страстта
Страстта на Шукран е в кухнята. Когато заговаря за рецепти, сияе. Никога не готви традиционно, винаги нещо в рецептата носи нейния почерк. Научила съм се сама. Имам усет и макар да не виждам, знам кога тестото е изпечено, знам кога ястието е готово.
Шукран обожава да готви, може само за двадесет минути да приготви разкошно реване, прави и една от най-хубавите баклави, соленки, сладки и още куп съблазнителни ястия, на които може да й завиди всяка домакиня.

Краси АТАНАСОВА