Доц. д-р Андрей Андреев е член на Американската академия по офталмология и на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия, заместник- председател на Съюза на очните лекари в България. Специализирал е в Института по очни болести към университета в Мюнхен. Специално за в. “Доктор” известният хирург разказа за възможностите на съвременната офталмология и за проблемите в тази сфера на медицината у нас.

- Доц. Андреев, как се промени офталмологията в последните години?
- Сега тя е съвсем друга. Въпросът е не какво се промени, а какво не се промени. Може би само окото си остана същото. Имам привилегията да бъда в офталмологията почти 30 години и твърдя, че начинът на лечение на окото се промени тотално.

- С какво е свързана тази революция?
- Едно време, когато правехме операция на перде (катаракта), целта беше пациентът просто да вижда. Чакахме пердето да узрее, което означаваше пациентът да стане свидетел на собственото си ослепяване. Едва тогава пердето беше добро за операция при тогавашния метод, т.е. имахме по-малко усложнения. Целта беше пациентът да може да си брои пръстите. После му слагахме очила с 12 – 13 диоптъра и тогава започваше да гледа надалеч, да чете. Сега не се питаме дали ще вижда пациентът, а как ще вижда. Целта е да възстановим и дори да подобрим зрението. В последните 5 – 10 години успяваме чрез операция на катаракта да подобрим и някои дефекти на зрението по рождение. Например може да изправим недостатъци на оптичната система, като късогледство, далекогледство, астигматизъм. Така още на другия ден след операцията човек може да вижда 100% надалеч, да гледа телевизия, да шофира, а като поставим и т.нар. мултифокални лещи, може и да чете. Възстановява се напълно зрителната способност.

- Какви са възможностите на съвременната диагностика?
- В лечението на очните болести навлязоха много съвременни технологии, които дават възможност за изследване на очните тъкани в микрони. Оптичните томографии на окото като цяло, на роговицата и ретината, както и други ултразвукови методи, дават възможност за много прецизна диагностика. Друг е въпросът дали като станахме толкова добре въоръжени с модерна апаратура, сме по-добри лекари. Мисля, че не. Но наистина технологиите дават възможност на субклетъчно и тъканно ниво да се локализира заболяването. Например при роговицата. Тя е абсолютно прозрачна част от оптичната система на окото, най-съвършената тъкан в човешкия организъм с дебелина около 550 микрона. През нея преминава светлината и я пречупва така, че многообразието на света да бъде осъзнато от нас. Почти на всички болестни процеси роговицата реагира с потъмняване, т.е. губи прозрачността си. По-рано правехме перфоративна кератопластика – заменяхме изцяло потъмнялата роговица с роговица от донор, от починал човек. Беше много сложна трансплантация с големи рискове, изискваща големи умения от хирурга и съвсем малко специалисти можеха да я правят. От друга страна, имаше тежък следоперативен период, с възможност за усложнения.

Конците стояха близо година и половина в окото, защото този трансплантант се зашива. Сега техниката напредна така, че можем да открием кой слой от роговицата е засегнат от болестния процес, да премахнем само него и да го заменим със съответния слой от донор. По този начин не се нарушава интегритета на окото, възстановителният период е много по-кратък и оптичните характеристики на окото са много по-добри. Ето това е революция в лечението на роговицата.

- Има ли заболявания, за които най-после се намери лечение?
- Да, при старческата дегенерация, свързана със загуба на централното зрение и оттук със загуба на възможността за четене. Преди време не можехме да лекуваме това заболяване. Сега има медикаменти, които могат да спрат процеса. В окото се инжектират лекарства, които спират растежа на нови съдове и подобряват състоянието на макулата, т.е. на зрителната острота, за да може пациентът да чете.

- Споделете някои по-интересни случаи от вашата практика на хирург?
- Имам няколко много комплицирани случаи на пациенти от Съюза на слепите. Тези хора са си служили с брайловата азбука, движили са се с белия бастун. Но все пак се е процеждала някаква светлина през очите им. С възрастта обаче започват да губят и тази светлина. Настъпват дегенеративни промени с много сложна патология – едновременно боледуват и роговицата, и лещата, и зрителният нерв.

Рискувахме при тези десетина човека и се получи. Те започнаха да виждат по-добре. Разбира се, не като нас. Те получиха няколко лъча светлина повече, колкото да виждат очертанията на вратата, силуетите на своите близки. За тях това е нещо невероятно. Такива чудеса са възможни с помощта на съвременните технологии. Наистина започнахме да правим неща, за които не си и помисляхме по-рано. Разбира се, не бива да се спекулира с тези възможности. В тези случаи имаше все още някаква функция на окото. При хора, които страдат от неизлечима слепота, не може да се помогне.

- Достъпна ли е за българина тази супермодерна хирургия?
- Не парите са най-важни, защото никой не може да каже колко струва възвръщането на зрението. Трябва да се знае, че апаратурата е много скъпа. Оборудването на една операционна струва милиони евро. Въпреки това има начин тези операции да са достъпни за българина: затова съществува Здравната каса. За всички основни заболявания има клинични пътеки, но те са недооценени. Особено в офталмологията. На основна операция на катаракта Касата покрива едва 20-25% от разходите.
Участвах в създаването на тези клинични пътеки. Но тогава никой нямаше опит, нито хората от НЗОК, нито ние, лекарите офталмолози, знаехме колко ще струва пътеката.

Правехме всякакви сметки – за стентове, за лещи, за протези, но никъде не сложихме труда на лекарите, на медицинските сестри. Така в пътеките не се отчита лекарският труд, а това е основното перо във всяка дейност. Как може операцията да е без пари, а да се смятат само консумативите!? Едва ли трудът на българския лекар може да се оцени еднакво с този на немския или френския доктор, защото други са възможностите в тези страни. Но лекарите трябва да получаваме толкова, колкото е възможно обществото да си позволи. Въпреки всичко лошо, което се говори за лекарите, в нашата гилдия са едни от най-свестните, съзнателни и коректни професионалисти в България.

Източник: http://www.blitz.bg